15, 16, 17 и 20 юли народът нарича Горещници. Основният поминък на българския народ било земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарвало своята прехрана. То е важно звено и в скотовъдството, тъй като без продуктите на земеделеца няма скотовъдство. Ако няма ярма в животновъдството, настъпва криза. Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българинът е много суеверен, той вярва, че всички тези нещастия ( беди ) ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел “. За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17 юли. Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад. Това са основните причини, поради които суеверният българин им посвещава тези дни. Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.